Не известни Подробности за Разкази за Саня

"българи - юнаци....:))))" на кого е според теб!? Мисли си, че като не се подпише и е невидима-щрауски номера - главата в пясъка, а дупето лъснало под жаркото юнско Слънце!

В този ден зайчето Зелчо срещна в гората Мечката. – Това е моята пъ-ъ-ъ-течка! – изръмжа Мечката като искаше да изплаши зайчето. Но Зелчо даже ухо не помръдна, поздрави […]

"Съседната стая" на Педро Алмодовар спечели наградата "Златен лъв" във Венеция

Имало едно време на света един голям слон. Той живеел в зоопарка със своята слоница и малкото слонче, което се казвало Ялмар.

ръцете й. Най обичаше да натиска чукана в дървеното хаванче, в което майка й стриваше

скрита от вековни дървета, се разгръщаше малка могила, от върха на която бликна

.. хоп, малко се понадървих даже. Както и да е, замълчах си, прибрахме се, а то есен, дните къси, взе да се смрачава, а тя каза:

Тук разбираме, че човек в своето себелюбие лесно се самозабравя, става неразумен и не вижда истината пред себе си.

- Христо, нито дума за това на баща Разкази за Саня ти! Правя го само защото си му внук! – тя не изчака отговор.

стана, оплете светлите си коси, измете двора, събра падналите под дървото ябълки,

„Андрешко“ вероятно е едно от най-известните произведения на Елин Пелин. В него се разказва за това как младият каруцар Андрешко, превозва богат съдия-изпълнител към селото, за да конфискува житото на негов съселянин.

- Нека аз да мина първа през банята, за да има време да ми се изсуши косата, а ти след това влез и хубаво си нагрей гърба под душа.

Следващите два дни, всичко продължи по старо му – аз ходех да си работим по обекта с бай Данчо, Ели заедно с майка ѝ и баба ми изчистваха и подготвяха за зазимяване двора, прибираха цветята, подреждаха мазето, вечер хапвахме заедно, всеки по стаята си, през деня доста малко контакт и разговор имахме с Ели и си мислех, че явно сме приключили. Все пак, гледам на закритата тераса има простор и едни готини сутиени и бикини прострени, един тесни клинчета за езда, абе много секси, но си трая, все пак говорихме нещо. В последния ден, обаче, вече нямаше много за работа и Ели ненадейно пак ми предложи да ходим да пояздим – качих се пак до стаята, в раницата имах още презервативи, взех един в джоба и тръгнах (този път вече нямаше да се правя на идиот с портфейла). Тръгнахме леко, поговорихме си конкретно за езда. Ели каза:

Агата слезе от коня, завъртя броеницата между пръстите си и опря две ръце зад